Бих ти написала нещо,
нещо безкрайно романтично.
Като това, че лъчът на Селена
бледнее пред очите ти.
И че морето би те ревнувало,
ако в погледа ти преплува,
не предполага дълбочините,
които така вълнуват.
Бих ти описала аромата,
който търся от време,
как неизвестен познат е
и ухае просто... на тебе.
Как простотата на мислите
преминава неусетно във думи
и изпълват белите листи,
дръпнали скришом някои струни.
Бих ти написала нещо,
нещо безкрайно романтично.
Бих ти го казала даже,
ако знам, че ще бъде различно.
31/05/2016
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados