Бих измислила свят, в който аз и ти
пак сме двамата в едно цяло,
но от измислици адски много боли...
затова остани счупено за мен огледало.
Бих ти станала път за лъчи и звезди
и оазис във суха и жадна пустиня.
И изпила горчилката в своите сълзи,
бих простила със душа милостиня.
Бих си дала живота и полетяла
към далечните светове на вселената,
да превърна в широка пътеката отесняла,
но ще върна ли любовта... отлетялата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse