Колко пъти си мислех, че ме лъжеш ти,
когато не беше до мене в нощта.
Корях те, че напразно ми даваш мечти,
че забрави това, що ми обеща.
И аз те намразих почти,
а просто си имал причина - бил си баща!
Писна ми с неизвестното да те деля.
Слагам черта и после края,
и после ето ти нова беля
идваш с думите: "Виновен съм, зная."
Ти от мене криеш, но защо
тайната за своето дете.
Ще ти кажа само едно
самотните родители - нещастни са те.© Иван Иванов Todos los derechos reservados