31 jul 2022, 12:58  

Биокомпромат 

  Poesía » De humor
384 0 0

Един скъпя скъпо една,

но похотинец похоти.

Понеже е добра,

плитко ме зарови.

Ела ме възкреси,

при себе убежи,

сълзотеч утеши,

душа възобнови!

И червей да му компания прави,

сърцето не ще те мое забрави,

след ядове, що ми сетне състави.

До втората смърт се въобразявам:

неразочерователен,

хетероасексуален,

алибидемично киселострастен.

 

© Венко Василкин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??