Като слепци почуквахме с тояжките,
издраскани по друмите на времето.
Там някъде, напред, бе настоящето,
а с него и любовите - големите...
Когато се отчаяхме от скитане,
за да се търсим с тебе непрекъснато,
на кръстопътя спряхме и се питахме:
Нима завинаги ще сме откъснати?...
Били сме, без да знаем, близко двамата -
един от друг разделял ни е ъгълът!
За наша радост свърши тука драмата,
звездите ни не бяха ни излъгали... ...