Битие...

1.0.

Завито в раковината на Времето

е нашето човешко Битие

и отговор до днес не сме намерили:

къде отиваме... И от къде?...

 

... Космичен разум в миг на вдъхновение

ли е създал Живот?... И за какво?...

Или на Бог любимо сме творение-

забравили за свойто Рождество?...

 

А може би във бездните вселенни

взривила се умираща звезда

разпръснала е всички елементи

достигнали планетата Земя

 

и след това в безкрайността на Времето

Живота сам създавал се от тях!...

(А сме изгонени от Рая за проблеми

кой знай защо нарочени за грях!...)

 

1.1.

... Един Човек разпънат бил на кръста

и Времето на две се раздели:

преди- в мъглата на забвението гъста

и след това- описано по дни...

 

А в Битието стигми са останали:

граничен стълб под формата на кръст,

с тълпа, която викала „осанна”,

преди надолу да насочи пръст

 

и оня Прокуратор на Юдея,

измил ръце с тържествен ритуал,

издал Присъдата, но как със нея

осъдил и Империята, не разбрал...

 

Но разликата (схваната по-късно)

била с необичайна яснота:

Империята няма да възкръсне

и само Времето отлага гибелта...

 

... А най-загадъчната смърт в историята

очаквали на следващият ден,

с възкръсване, не дадено за хората,

в Живота им на смъртни отреден...

 

1.2.

По камъни от градове затрупани

и костите на нечий знатен гроб

се взираме във векове изгубени,

промъквайки се на обратен ход...

 

... И тъй назад, назад до пещерите,

и бродим в древните гори на лов,

без дрехи са на Ева дъщерите,

но знаят да играят на любов...

 

И огънят не сме открили още,

и камъни използваме в лова,

денят ни даже (в пещерите) нощ е,

но с вечно будни всички сетива...

 

... Не спираме разкопките, копаем

и се дивим на всеки артефакт

с надеждата, че може би накрая

със древните ще влезем във контакт,

 

но няма как без писаното слово

и губи се в догадки древността,

и трудно си представяме отново

живота бил преди писмеността...

 

Изчезвали народи и империи

понеже не оставили следа

и заличил се пътят им през Времето

угаснал като падаща звезда...

 

... Но камъните почват да говорят

със всеки оцелял йероглиф

и вярваме във тяхната история,

и щем-нещем, на всеки апокриф.

 

Във Времето отминало надничаме

населено от нашите предци-

ония хора също са обичали

и грешни са били, но и светци.

 

И те навярно, гледайки звездите,

задавали са същият Въпрос

и също като нас и те самите

са търсели към Миналото мост...

 

1.3.

... А нейде там, назад из вековете,

преди да са разпънали Христос,

сред хората живели боговете

и за „Грехът” не правели въпрос...

 

... Понякога се влюбвали и в смъртните,

зачевали човешки в Любовта,

отказвали се даже от безсмъртие

обсебени безумно от Страстта...

 

А във една Империя могъща

били и императорите богове,

със всички ритуали тям присъщи-

със храмове и жрици воглаве...

 

И много още богове сме имали,

че всеки оцелял до днес народ

във гънките на Времето си минало

държи- поне един запазен Бог,

 

и не една, за негова прослава,

човешка лудост върши и до днес...

(Макар че боговете ни отдавна

към нас не проявяват интерес!...)

 

Тъй и смъртта ухилена вилняла

със огън, с епидемии, с войни,

но камъните (ето!) оцеляли

след толкова пожари и беди...

 

И във това пътуване абсурдно

във Времето останало назад,

по тях се водим, даже да е трудно

(и даже и очите да смъдят

 

от толкоз прах натрупан през годините)

упорстваме това да продължи,

че тъй си обясняваме необяснимите

загадки... В свят с приемливи лъжи...

 

Но толкова неща от Битието

на Времето във гъстата мъгла

изгубени остават... Неприети...

Историята толкоз е могла,

 

че всеки победил я обладава

а тя със удоволствие лежи

в леглата на кралете и раздава

индулгенции за бог да утеши...

 

... Понякога объркваме моментите

от трудното си земно Битие

с красивата измамност на легендите

и техните примамни светове...

 

А на религиите в приказната същност,

(пристъпвайки към всеки нов Амвон)

със даровете дето носим, всъщност

поднасяме мечтите си за дом...

 

1.4.

 

... Във тихият покой на манастирите

в забвение Историята спи

и в ръкописи там, сънува дирите

останали от миналите дни...

 

... Камбанен звън, молитвените бдения

на някой стар като света монах-

на глас оплакващ с тъжната ектения

живота си, преди да стане прах...

 

А долу, във подземията, скрити

са книгите събиращи прахта-

свидетели на битки страховити,

и преживели не една война...

 

И всичко там написано говори,

не шепне, а неистово крещи:

за лудостта (вродена ли!...) на хората

живота да превръщат във войни...

 

И даже сме ги вкарали във Храма,

жреците възглавили всяка рат,

и благославяли те всяка драма,

и всеки грабнал скиптъра кастрат!...

 

Върлували зловещи епидемии

и шествала тържествено Смъртта,

но помнят манастирските подземия,

забравили обаче Любовта,

 

човешката, безумната, оная,

която ни разтърсва отведнъж

и ни понася вихрено в Безкрая:

една Жена когато срещне Мъж...

 

Но ласките били са забранени

в едни такива, мрачни времена...

(А някъде държали пък хареми-

за всяка нощ да има по една!...)

 

... И в думите, спасени в ръкописите,

написани понякога и с кръв,

от ужаса на смисъла стъписани

живота проумяваме, такъв

 

какъвто бил е... Може би прекрасен,

или пък незаслужено суров,

но нейде между думите проблясва

искрица слаба, спастрена Любов

 

и с нея и до днес сме на Земята,

след толкова необуздана смърт,

че ние не възкръсваме когато

нас, хората, разпъват ни на кръст!...

 

1.5.

 

... И страшна тайна в книгите се крие:

доказвана от всички сетива:

Земята плоска е, като тепсия...

(Нали тъй очевидно е това!...)

 

А всеки, който бил против канона

и убеден обратното твърдял,

и триж не се отрекъл пред амвона-

на клада като факел изгорял.

 

Историята гузно се спотайва

във опит плах това да премълчи,

но осветяват мрачната ѝ тайна

на кладите зловещите лъчи...

 

Тъй цели векове са осветени

и с празници на градския площад...

... А колко „вещици” са изгорени-

подземията знаят, но мълчат!...

 

Понеже с клада заменили кръста

(чрез огън се пречиства всеки грях!)

то после вече никой не възкръсвал-

и най-богоугодният от тях!...

 

... И все войни, метежи, революции,

Луната даже с кървав ореол

изгрявала, след толкоз екзекуции...

Смъртта дори била по протокол!...

 

Душите ни изтръпват в страх от Времето

на онова жестоко Битие,

защото са кодирани проблемите му

и в днешното ни земно досие...

 

1.6.

 

... Но имало и иначе устроени

едни човеци-влюбени в света,

за тях Историята пази спомени

и в хаоса на свойта суета.

 

Те гледали напред в Далечината,

на своето съвремие отвъд

и виждали Посоката в мъглата

след всеки скрит във нея кръстопът...

 

И ехото от мощният им гений

отеква в Битието и до днес,

а силата на тяхното прозрение

добавя във Живота ни финес...

 

Народите ги следвали, вървяли,

но често и ги пращали на смърт:

и от „осанна” до „разпни го”- цялата

История написана е с кръв...

 

А тя пък избирателно запомнила

налудните тирани и крале,

макар че те отдавна в преизподнята

изплащат непростими грехове...

 

И днес, когато в стари ръкописи

се сблъскаме с познати имена

от тяхното „величие” улисани

забравяме за страшната цена

 

платена да останат във Историята

(понякога- и на пиедестал!),

но как инерцията своя да обори

светът и днес, уви не е разбрал!...

 

И все така мастити историци

описват ги с пресилен пиетет...

(Но в хора от платени летописци

дочува се и заблуден поет!...)

 

А всеки назован с дела „велики”

е значи „победил” в безброй войни-

Историята често е безлика,

но вечно с победителите спи...

 

А жертвите, забравени отдавна

и хвърляни във общ, безимен гроб,

са плащали цената незабавно

с мизерния си, прокълнат Живот...

 

И в клетвена омерта вековете

затрупани от Времето мълчат,

във опит да забравим Бесовете,

които ни владеят в този Свят,

 

а всичките религии световни

в напразен опит да ги озаптят

залагат на мъчения задгробни,

или на рай с небесен благодат...

 

Но вече знаем: няма Рай, а Ада

познаваме от земният си път

и няма как да бъде изненада

той даже и с Деветият си кръг!...

 

1.7.

 

... Но този Свят (о даже тъй прекрасен!)

се знае: ще изчезне някой ден...

Дори с това Създателет съгласен

е бил и сам пределно откровен,

 

когато обещал да се  завърне-

и правосъдие да раздаде...

А до тогава: кой където свърне-

дал право да убива и краде.

 

Заплашил и със Второто пришествие,

но срок за него не определил

и за това днес бродим в неизвестното

и спорим даже: Той дали е бил?...

 

Дали не е измислен от жреците

забулен в суеверие и страх,

но култа му приели от предците

и ние се прекланяме със тях...

 

1.8.

... А някъде в безкрайната Вселена

човешка молекула „де-ен-ка”

ще бъде неизбежно съхранена

и ето тъй, без божия ръка,

 

ще тръгнем пак по двойната спирала,

повтаряйки вълшебният ѝ код,

дори и колебливо от начало

да възродим сегашният Живот...

 

... Ще тръгнем голи пак от пещерите,

ще бродим в древните гори на лов

и нощем пак на Ева с дъщерите

ще правим тая същата Любов,

 

която и ще бъде съхранена

в оная молекула „де-ен-ка”,

преминала през дебрите на Времето

и прелестна съвсем като сега...

 

А Времето инерция набрало

във своята безкрайност ще реши

там някъде по двойната спирала

да ни пресрещнат „старите” Души...

 

... И Първият, (отново неизбежно),

със „игрек” хромозома е: Адам,*

а после Ева, прелестна и нежна,

преодоляла девствения свян,

 

ще му покаже Любовта какво е,

и как със нея да се размножат,

че даже смъртни, с нещо много свое

да бъдат вечни в Новият си свят...

                         

1.9.

 

... Но тръгнали по старата спирала

ще срещнем всички стари Бесове,

които ни владеят по начало

във цялото ни земно Битие!...

 

И пак Един ще приковем на Кръста,

да разделим Безкрайността на две,

Той сигурно отново ще възкръсне

(запазено за божи синове!...),

 

а ние пак ще си останем с вярата

за щастие в отвъдния живот,

макар да знаем: има край „спиралата”

на- индивидуалният ни код...

 

Навярно пак ще има инквизиция

и „вещици” отново ще горим,

в нощта ще светят огнени ези;и

от кладите със задушаващ дим...

 

И в старата си страст, но възродена

със лудостта на новите войни,

ще предизвикваме отново Времето

в двубой нелеп, със себе си сами...

 

1.10.

 

... А някъде навярно пак ще има

забутан в пустош древен манастир

и там монах, прогонен във пустинята

за грях от каноническият клир,

 

на свещ, която ще гори-загасва:

за идващите млади векове

Историята нова ще разказва

взел старото човешко Битие...

 

И тръгнали по пътя на „известното”

кодирано и в Новият живот,

понякога дори ще бъде лесно

за да предвидим следващият ход.

 

Не ще пропуснем даже и войните,

ще има за поетите сюжет,

понеже те отдавна към бедите

питаят еротичен пиетет...

 

А Нови богове ще се опитват

да усмирят гневът необуздан,

но ще заглъхват плахите молитви

под купола на празният им Храм...

 

1.11.

 

... Подмамени от писаното слово

живота ще повторим Строй по Строй:

с глобалното затопляне отново

и с дупката в озоновият слой...

 

15-17.03.2013.

Коста Качев

                                                              

*известно е, че всички мъже наследяват

„Y” хромозома по мъжка линия, като общия

за всички тях прародител- „генетичният Адам”

е живял преди около 60- 140 000 години.  

Българската ДНК е на 7800 години.