Живея на тавана – до небето,
което ми бродира нежен гòблен.
Почакам ли звездите да засветят,
въздишам с ореолите им обли.
Живея на тавана и рисувам
с последната отчаяна цигара,
натрупала у себе си кусури
за чет’ристотин дяволици стари.
Живея тук и уж си имам всичко –
кусури, парапет, че и мушкато.
И само магазинче с две полички
и порция надежда още чакам. ...