Битийно

Soley (Евърмор)
2 0

13 mar 2013, 7:56

Poesía » Filosófica

507 0 2

В Битието на моето Нищо

съзрях твоето Всичко.

Животът ми бе скръбен

и празен,

и вял,

и ням,

и никога цял.

Преди да те срещна,

аз бягах

и плаках,

и чаках,

и пак,

и пак

ли бягах,

ли бягах.

Но ти дойде - цял,

в моето празно,

в моето вяло,

в моето нямо

и докосна ме със своето тяло.

Като свещ,

като вещ,

като икона,

като Мадона,

като дъщерята на Кралица,

като Царица,

погълна моето кално

и жално

минало.

Като син библейски ти застана пред мен

да ме кръстиш,

да ме отречеш от моето минало,

вричайки ме във вечното име:

Б Ъ Д Е Щ Е

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.