Не всякога след прошка се смирявaм,

и искам съгрешилият пред мен,

безсънно всяка нощ да съжалява  

и болка да го мъчи всеки ден! 

Дори и не помисляйте да съдите, 

или да ме вините във безбожие! 

Написаното някога ще бъде ли? 

(За лошото, разбира се, че може.)

Не вярвам във програмата на Господ - 

на всеки според дейните заслуги. 

Убиващи душите, съдбоносно, 

помилват ги със факта, че са луди.

Така, че предпочитам да си кажа, 

а после кой, каквото ще да мисли. 

На себе си единствено съм важен.

(Преведено за кратко - егоист.)

Понеже не прокопсах със емпатия 

и рамото ми все сълзи попиваше, 

останах със отворени обятия, 

но който и да дойде, си отиваше. 

Ала ти дори не се поколеба, 

и внесе ред във мойто вдъхновение, 

че дарбата сред хаос е в беда, 

а на поетите не дават опрощение. 

Научи ме да вярвам в любовта ти, 

прокудила в душата ми съмнения, 

че прошката не дава резултат, 

а само се посипвах с обвинения... 

Но ето, че съм вече бивш проклетник. 

Защо ми е омраза и отричане, 

на болката аз щом ѝ счупих клетката, 

и мога от душа да те обичам! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

27.09.2023