Довлече Янтра труп...
- май женски беше...
Ранена муза, бледа и студена!
Главата си разбила във стената...
поредната стена...
Познавах я,
усмихната летеше,
обикнала сърцето на поета.
От щастието, вселило се в нея,
струеше светлина...
Стоях смутено.
Виждах във косите, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse