Майко Дево, не отхвърляй
каещия се пред твоя праг.
Просещия не загърбвай,
скитащ сам, немил-недраг.
Ти, добрата, все ме чуваш,
даже в миг непримирим
и вината ми изкупваш
с плач пред твоя Божи Син.
Днес не искам всъщност нищо –
само да благодаря,
че съм жива и че дишам
и че мога да творя.
Зная, че ще ме закриляш
в пътя ми до моя срок,
докато ми стигат сили
като тебе да творя добро.
Но молитвата напразна
ще е, ако пак сгреша,
че милува и наказва
твоята света душа.
20.11.2017
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados