БЛАГОДАРЯ
А колко страници изписах –
дори и не разбрах.
И колко пъти от болка цялата изтръпвах –
не исках даже да броя.
Поставях в твойте длани –
незрими, мамещи слънца.
Цветя посях – да минеш
по път роден от моята ръка.
За теб усмивката си пазех –
при мене да те доведе.
Не си оставих нищо.
Така аз мога само да ти кажа –
за прошката – "Благодаря!"
© Елена Бързева Todos los derechos reservados