В мигове на равносметка, не съвсем случайни,
обръщам се назад и търся своята опора.
Сред образи банални или необичайни,
сияят детските лица сред множеството хора.
Усилия големи не полагах,
защото на истини се учех всеки ден.
В сърцето си специален кът създадох,
с рисунки на усмивки, и с жажда украсен.
Нареждах си на шарена поличка
най-сладките усмивки, най-жадните очи.
И там, като безгрижна, и щастлива птичка
играх в игри, в които гарванът мълчи. ...