На Н. Вапцаров

С очите топли гледаш от портрета.
Най-истинската вяра в тях искри.
Огняр, моряк... Мечтател и поет...
Завинаги на тридесет и три.

Недосънувал пролетта си бяла,
неизживял до края любовта,
ти носиш чудото на светла вяра,
която не умира след смъртта...

Макар че тъй за кратко си живял,
макар и млад, успял си да прозреш,
в сърцето си си ясно осъзнал:
за вярата си струва да умреш...

С гърдите си посрещнал си куршумите.
Но без да коленичиш. Без да трепнеш.
Остави ни най-светла вяра в стихове.
Благодаря за вярата, Поете!...