За мен си галещо красива топлина
помилвана от две ръце грижовни.
Като завивка мека във дъжда
за воплите в душата ми отронени.
За мен си нежен, женски глас,
със който ме люлееш в тишината.
В ръцете ти се сгушвах в онзи час,
когато бурята разтърсваше стъклата.
За мен си любовта потичаща като река,
от извори изстрадали, безсънни зарад мене.
Излята от Небесните недра във свежестта.
На Бог, за теб благодаря по всяко време. ...