Винаги си ме разбирала.
Щом до теб съм опирала -
време не си намирала.
Да ме огорчиш ли си планирала?
Колко пъти ме предаваш?
Поне сметка да си даваш?
Как не спираш да ме нараняваш...
А аз всеки път прощавам,
че ти пука си внушавам,
без дори да осъзнавам -
колко сляпо се заблужавам.
Попадайки в беда и самота, ...