Безцветно, мрачно, скучно ежедневие,
Лениво някак, странно безразлично,
А в нощите - красиво увлечение,
Гастрол на всичко, тайно, непривично.
Очаквам всеки залез с нетърпение,
Дъхът ми секва, устните пресъхват,
А разумът потъва във забвение,
Рисува блян, сърцето ми заглъхва.
Не искам да те губя, остани при мен,
Обичай ме и аз ще го направя.
Сълза ме милва с нежен допир на сатен.
Ти си това, което няма да забравя...
© Люба Георева Todos los derechos reservados