Отново тръгваш и завещаваш носталгия,
отнасяш безвъзвратно частица и от мен.
Всеки ден затваря изживяна страница
Всяка година пирамидата на живота расте.
Нижат се дните, плаче небе посивяло,
листата танцуват, после умират в калта.
Душата остава самотна и осиротяла.
Сърцето къта спомените от отминал смях.
Опустяват отново пожълтяли гори и полета
ятата напускат удобните си, пухкави гнезда
тъгува развълнувано и самотно морето,
безмълвен свидетел на нежности и красота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse