Благородна завист

5 nov 2022, 21:09

Poesía

268 1 1

Как "завиждам", направо ще кажа,

на доволните земни души.

А пък мойта без жал се руши

от въпроси – бабуни в паважа.

Явно вечно се нося във транс,

щом не виждам в краката си пътя.

Всеки миг съм готов да се срутя,

разнебитен сред пошъл миманс.

Ала всеки "избира" посока,

неподвластна на нему дори.

Как да има след мене следи,

ако даже съдбата е стока!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-11-05T21:16:43+02:00

Благородството никога не губи свойта стойност. И носи своите криле смирено, но не лети по чужда заповед.