Художник млад – брадясал, не прочут – рисуваше с дъха си мълчаливо
рибарски лодки, пълни с паламуд, жонглиращи с отблясъци игриви.
Големите смокинови очи на лятото изгряха над Ахтопол
с бродерия от утринни лъчи и със сърца, в атлазен рай закотвени.
Брегът – излегнат на рахат султан – журираше сам кастинг за русалки.
Застанал беше морски капитан пред хоризонта с диригентска палка.
Венчавката на слънцето с вълни не предизвика в никой изненада.
Традицията днес не измени женихът и целуна булка млада.
Във пясък мокър клекнало момче прокарваше тунела на съдбата.
Орисници прошепнаха му, че предричат негов полет в близка дата.
До възрастен човек с настойчив плач сукалчето поиска пак да сучи.
Мъжът пое звука като илач и се отказа хапчето да смучи. ...