Тъмна завеса се спусна пред очите ми.
Представлението свърши,
а аз все още гоня мечтите си...
Тъмнина скрила е моя път...
Тъмен още за мен е светът...
Грабвам аз своя лък,
в гора, пълна с бук,
сам оставам тук...
Силна дъга изправи се през нощта,
но не мога да намеря нейната врата...
Искам да полетя
и да изляза от тази мъгла...
Виждам те някъде в съня,
чакаш мен, чакаш и да дойде денят...
© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados