9 nov 2020, 18:43  

Блато - без жаби 

  Poesía » Otra
313 5 5

На Красето - с обич

 

 

Ти знаеш ли, каза ми облаче бяло,
веднъж, но прошепна го тихо,
че блатото лунно било огледало
и жабите мигом се скриха.

 

Не квакат отдавна на два и три гласа,
съвсем занемяха, изглежда,
сред лилии бели и звездна украса,
Луната ликът си оглежда.

 

В тръстиките вятър шуми срамежливо,
превива ги - тънки и слаби.
И блатото може да бъде красиво...
И ето ти блато - без жаби.

 

За теб, обещаната приказка пиша,
с перце от добра улулица,
съвсем по девичи Луната въздиша
и в блатото капва сълзица.

 

Когато звездите сълзата изпият,
ще пратят по волни бекаси,
шишенце със сребърно - бяла магия,
очаквай ги нощем, в съня си...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??