Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
27 ago 2023, 13:01  

"Ближен" 

  Poesía » Filosófica
300 7 19

И сме горди, че ходим изправени,
отличава ни, казват смехът.
Сякаш нищичко няма за правене,
все се ръфаме. Хората – кът.

И венец сме (все повече тръните),
и сме гладни, по-гладни от лъв.
Закъде, мили мои се пънете?
Там – пред попа последен е пръв,

на небето последни са първите,
после всички сме пръст и трева...
И дали си е струвало кървите?
Само дяволът знае това.

А Отецът обича си грешките,
по-изправени  днес, но от кал...
В мойто куче аз виждам човешкото,
в моя "ближен" е звярът. Преял.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Слънчево зайче! Радвам се, че се върна!
  • "В мойто куче аз виждам човешкото,
    в моя "ближен" е звярът. Преял." Точно!!!
  • Жив пример - мама. Отива гладна за хляб... И се връща с две торби...
  • Много сме, Лина, силни сме!
  • Последните два реда са много близки до мен. ❤️
  • Благодаря, Ники! Върза ми езика на фльонга с това константирване, Пепс! 🙂 Това, за какво сме тук всеки сам си преценЯ. 🙂
  • Без думи съм, Наде!
    👏👏👏
  • palenka, благодаря ти за комплимента Радвам се, че ме разбираш и ти изглежда яко какво приказвам
  • Аз пък констаНтирВам Вам, че слънцето удря и на сянка! И че кух пън и празна чаша най-яко дрънкат!
    И че ближен, блажѐн и бла̀жен са различни неща!
    "и сме гладни, по-гладни от лъв" - и съм съгласна, че в супермаркет гладен не се ходи!
    (а тука има доста "гладни"
  • Да, така е И аз констатирам някакви неща отвъд рамките на произведението ти за които се присетих Успехи, Патриша!!
  • Аз не съдя, само констатирам.
  • Почти те бях питал всъщност Те нещата не се скриват, слабостите на всеки са достатъчно видни, понякога дори от километри. Просто като човек имаш мисловната дейност с каква нагласа и поглед да гледаш на нещата, върху какво да се вторачваш Този човек, грешният ....може би е имал проблеми в живота си, било му е трудно, борил се е с обстоятелствата, обидите, дори хората ...превърнал се е в нещо не-красиво, но пък ти не си следовател на живота му, за да си наясно с всички вариации и променливи в житейския му път, за да го съдиш чак толкова правилно и обективно Затова по-добре да не се съди ...ако е възможно, или поне да се стараем
  • "Трябва да се стараем", да! Съгласна съм напълно, но и никак не е лесно да се скрият някои неща зад красивите думи, ако питаш мен. Добре, че никой не ме пита...
  • Интересна творба Понеже е засегната донякъде християнската тематика само ще кажа, че въпреки всичките грешки - преяждания и други подобни - в хората трябва да се стараем да виждаме потенциала на душата в какъв човек може да се превърне (добър, чист, свят), а не да се вторачваме в слабостите каквито всеки има И съответно да се стараем да се отнасяме към всеки с уважение, доброта и любов независимо какъв е. А, че често "звярът" надделява в хората и животните изглеждат повече като хора понякога ...може и да има нещо вярно
  • Благодаря, Иви! Какво да ти кажа, Пепс? Точно заради такива тънки сметки не участвах в предизвикателствата. Прочетох един коментар на Токси и се включих... И се започна...
  • А, как'Сийке, я не съм от тия!
    Е сега се смея с теб и мен си! Немам време и паре за глупости, както е казал един мъдър човек.
    Гневът е лош съветник
  • Без думи!...
    Наде!
  • Благодаря, Магьоснице! Аз и не държа, Тони!
  • И точно тези, за които се отнася, няма да го прочетат. Щото са заети със себе си...
Propuestas
: ??:??