sinoptic (Красимир Трифонов)
163 358
15 dic 2012, 21:04

Близка и далечна 

  Poesía » De amor
859 1 4

Измислих те в присънената вечер,

рисувах те с примамлива боя,

оглеждах те отблизо и далече

и питах се - коя си ти, коя?

 

Сълза да беше, щях да те изпия,

любовен атом - щях да го разпръсна,

в очите ти потъвах, във стихия,

и люшках се във клепките възкръснал.

 

По устните ти плувах в урагани диви,

захвърлих котва, тежка от въздишка,

със девет бала плискаха игриви

вълните бурни в твоята усмивка.

 

В косите ти разстилах златна свила,

във кичурите - огнени луни,

долавях те, до мен се бе стаила

във нощите до първите петли.

 

Измислих те в присънената вечер,

рисувах те с любовната боя,

усетих те отблизо и далече

и знам коя си - вечната жена!

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??