1 jul 2014, 20:55  

Прах 

  Poesía » De amor
994 1 30

 


 Не ме очаквай.
Пътят ми се свлече –
по сипея. Отнесе го дъждът.
И всеки миг оставам по-далече –
(тук аз съм низината, ти - върхът).

По думите ти стъпвах –
речни камъни.
Подхлъзвах се и падах.
Но вървях.
До онзи сипей –
първата измама.
И камъните станаха
на прах...

 

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??