Близост и разстояние
(емигрантско)
.......................................
довечера щом палнем ароматна свещ
(кокиче да откъснем още ни се свиди)
ще видим светлината в пламъка горещ
(отдавна си поделяме студа на всички зими)
как търпеливо чака да посрещне радостта
(чернеят сенките на работливите ни стъпки)
съвсем отдръпва се умората от вечерта
(ухаеш на препечен хляб и младо слънце)
довечера съседът ще заспи без алкохол
(сънува ли се лесно призрак на родина)
и тишината щом е само наша, споделена
(раздялата, навикнала да причинява болка)
ще шепне обичливо от какво е наранена
(ще се опива от вълшебната ни близост)
в солта под кожите ни споменът е жив
(тук всяка мисъл винаги на Вас е посветена)
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados