22 dic 2021, 7:57

Блян 

  Poesía
914 0 2

Сън сънувам, блян бленувам,
имам си една мечта.
Копнея и не се преструвам,
да обиколя с балон света.

Да политна нависоко
чак до светлите звезди.
Да погледна надалеко
над езера и планини.

И с вълшебната си пръчка
да орисам всяко зло
в пустота да се изгуби
и от него се роди добро.

От оръжията грозни
нов метал да се стопи.
Люлки, въртележки празни
да звъннат с детските игри.

А в пустинята да никне
житен клас и слънчоглед!
Вода в недрата ѝ да бликне
и всеки да е сит, приет!

Да няма плач или сълзи!
Спокоен да е всеки сън!
Радост да сияй в детските очи!
Небето синьо да е вън!

Мечтата сбъдва се когато
политва смело над света.
Когато я дарим богато
с любов и сложим ѝ крила.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??