21 may 2007, 16:57

БЛЯН 

  Poesía
572 0 4
Тъй далечен и недостижим оставаш -
моят блян си ти!!
Усещам в съня си твойто дихание -
но всъщност далече си ти!!
Обхождаш лицето ми с нежна ръка,
изпиваш сълзите ми - морско солени!
Обичам те, нима е грешно това?!
Желая те, сега и завинаги!!!
В незнайна нощ плени ме с нежен глас,
погледна ме и всичко в мен закрещя
и чувствах се опиянена в този час,
сърцето ми - издайник, затуптя!!!
Давам всичко аз за теб,
ти живееш в мене,
но пред Господ давам най-свещен обет,
че не ще съм никога за теб аз бреме!
Ще си тръгна, ако пожелаеш,
не ще остана в тоз сиротен час,
сълзите ми не ще да видиш
и няма ти да чуеш моя глас!!!
Не те виня, не те коря,
не искам да ме съжаляваш.
Никога не ще си позволя,
заради мойта болка ти да страдаш!!!!

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??