25 mar 2012, 15:33

Блян 

  Poesía » Otra
674 0 0

Блян

 

Чувствам се на земята тъй затворен,

искам поне веднъж да се рея като волен.

Да можеше да си ушия аз криле,

да можеше, да можеше за малко поне.

 

Омръзна ми като зад решетки да съм сам затворник,

омръзна ми на земята да съм аз заложник.

Краката си от пода щях да отлепя

и смело в небесата аз да полетя.

 

Щях да разширя своя кръгозор,

нямаше да бъде толкова за мене зор.

Света отвисоко щях да наблюдавам,

света отблизо щях да съзерцавам.

 

Като смела птица бързо ще се въплътя,

без да мисля, че участвам във съня.

Ще се рея свободно в небесата,

ще си изживея смело аз мечтата.

 

Но на хубавото му се вижда края,

ще се наложи да спра вече да мечтая.

Ще сляза аз пак от небесата

и ще стъпя отново здраво на земята.

© Никола Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??