Patrizzia (Надежда Ангелова)
2241 18459
13 oct 2019, 21:03  

Блян 

  Poesía » Formas graves
779 10 12

А нощем Луната заплаква без звук,
тя вижда Земята прекрасно отгоре,
далечни земи, океани на юг,


красиви градини, обичащи хора,
а аз съм безкрила, закотвена тук,
сред делници вехнещи вечер в умора.


Изплиташ ми сребърни люлки в съня.
Обсъждаш ме тайно и с розите в двора,
но знаеш, че аз съм от странните хора.
Крилата си крия и чувствам вина.

Душата копнее за лъч светлина,
за въздух звезди... Да се рее в простора.
Високо, високо без сън и умора,
да види усмивката твоя Луна.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??