Блясък до болка

5 jun 2011, 21:45

Poesía

513 0 3

С блясък до болка ме приспива

лампата над мен.

Макар очите да убива,

не съм изтощен.

Казват приятели, роднини:

"Излез, подишай!",

но окован съм във вериги

и не зная им ключа.

Леглото ми е собствен дом,

а стаята - крепост.

Открий ме ти, любовен стон,

и знай, че имам смелост.

Мракът е моят балдахин,

лампата кога умре.

И съм непотребен брат и син

на майка и сестри.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

avrilka1 (Ди)

2011-06-06T21:33:45+03:00

Трябва да намериш своя път навън ! Харесвам
Katriona (Кети Рашева)

2011-06-06T14:32:35+03:00

Откъде тази болка? Разтърсващ стих!
рокерче666 (Богдана Маринова)

2011-06-05T23:30:43+03:00

Хубаво е!Дано намериш ключа!