nevestulka (Ваня Накова)
109 47
23 dic 2015, 16:29  

Боб 

  Poesía » Otra
532 0 5

Аз съм тази, която пържи боб,

точно под надменните ви носове,

сбърчени в лицемерно отвращение,

смешни в отричането на себе си:

Да, вие такива неща не ядете.

 

Аз съм тази, която помни глада

на всичките ви дрипави предци,

бършещи сополи в колибите

над лютия лук и преглъщащи сълзи

над празните паници.

 

Аз съм тази, която пържи боб,

в името на въшливите ви цървули,

вмирисани на френски сирена,

парфюмирани от снобската плесен,

вкиснати от гнила нищета.

 

Аз съм тази, която няма да забрави,

увитите в парцали мъртви деца,

загинали в студ, болка и глад,

и димящите лули пред тъмните лица,

на старците, погубени от самота.

 

Аз съм тази, която пържи боб,

защото никога нищо не се променя,

и шарените каруци, газещи в калта,

теглени от сивите кротки магарета,

и комините, дишащи мъгла.                        

 

Тях вече ги няма.

Разпростряла се е скръбта,

като бурен над изоставена яма,

и споменът е лютив като рана,

и лукът е сладък като смъртта.

 

 

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бунтарско,замислящо,оригинално!Браво за стила!
  • Благодаря за милите думи
  • Случайно попаднах тук и тази творба силно ме заинтригува... Поздравления за интересните, замислящи стихове!
  • Благодаря
  • Обичам изненадите, които карат читателят да мисли,а това определно ме изненада и ме замисли. Поздрав!
Propuestas
: ??:??