художника (Веселин Христов)
184 1319
24 ago 2018, 15:56

Боби 

  Poesía
598 4 5

„БОБИ“

 

Казват ми Боби

и съм пълен с микроби,

спя си в кашона,

ей там под балкона.

 

Някакви лелички и господа,

ми носят през  ден  храна и вода.

Обичат ме /ужким/- ама... Ега си,

никой не ще да ме вземе в дома си.

 

Други  пък / лоши/, ме бият кат` тъпан,

даже не помня от кога не съм къпан,

освен когато навън завали,

тогава кожухът ми ужасно смърди.

 

На мен обаче въобще не ми пука,

по цял ден се ровя в боклука

и обикалям квартала ми рОден,

безгрижен и гладен, но пък свободен.

 

Гледам онИя с каишка, с наморник,

как ми завиждат, че съм бездомник,

че пикая, когато си искам,

без да чакам и да се стискам.

 

Казват ми Боби и имам микроби,

но съм свободен, а Вие...

имате всичко, но пък сте роби!

 

Авт. Весо: 22.04.2018г.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??