Случайно или не, не знам,

Бодил до Момина сълза растеше.

Пленен от чара ù голям,

той клетва тайно бе си дал

да бъде нежен и безкрайно благ,

сърце моминско да разчувства пак.

Артист изкусен, с пламенни слова

омая бързо Момина сълза.

И пазеше я зорко той

от всичко живо и от свой.

Не трая дълго таз игра,

показа си коварната душа.

Дори пчеличката,

събираща прашец,

убоде тоз Бодил проклет.

Крещеше, викаше със пълен глас,

обиди сипеше той всеки час.

От ревност явно полудял,

вгорчи живота ù Бодилът стар.