Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
3 jun 2017, 23:35

Бог и Сатаната 

  Poesía » Filosófica
817 3 3

*          *             *
Срещнали се Бог и... Сатаната,
седнали на чаша вино,
гледали се в упор до когато,
Господ засиял във синьо!
- Виж ме друже, аз съм благодат,
аз съм Любовта и Светлината
и всяка твар съм аз на този свят
създадох и човека и... земята.
Опитвам се хармония да дам,
на всяко тяло в цялата Вселена,
Но видя ли те ме е срам, 
че някога си бил до мене!....
-
Разтегнал устни хитро Сатаната,
очите му засветили в червено
отразила се в усмивката му светлината,
и... станало наоколо студено...
-
- Създателю на всяка жива твар,
на всичките звезди и на планетите,
на цялата вселена - господар,
на галактиките и... кометите?!....
Не се ласкай, та... ти и мен създаде!
Не помниш ли?! Та аз съм воля твоя?!...
Даде ме на хората като награда,
противно на реда и... на покоя!...
Не се захласвай толкова в блаженство!
Не всичко що си сторил е добро!
Създал си хаос и... несъвършенство,
създал си - безпричинно зло!...
Наздраве, Господарю с образ млад,
посипвай хората с божествената си омая,
но... 
Не забравяй никога, че моят Ад,
е причината да съществува Рая!...

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Винаги съм харесвала точно този тип твои стихотворения.
    Радвам се, че се появи, Вальо.
  • Дуалността - причина и цел на съществуването на всичко! И вечния Сизифов стремеж на човека да я надмогне. Харесах, стихът ти се лее плавно.
Propuestas
: ??:??