БОГ ТЕ МИЛВА ПРИТАЕН
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан.
Размахваш илюзорна пръчка,
звездите са от прах в мъгла.
Не виждаш, багрите възкръсват
от бели истинни крила.
От пòлета в съня си кротък
се ражда пак измамен ден –
където тихичко си бродиш
във скут, от вятъра пленен.
Привързваш се към Миг очакван,
потапяш се в небе от тлен.
Привидно раните изплакваш,
а Бог те милва притаен.
© Санвали Todos los derechos reservados
Благодаря за споделянето Младен - поласкана съм от коментара ти.
Динко - важното е да обичаме и да оставяме Любовта да ни води... Благодаря, че се отби.
Роси - още нямам, но работя по въпроса.
Руми - така е.
Силве, Ивон - сърдечно ви благодаря!
Красива вечер!