31 ene 2014, 23:25  

Бог те милва притаен 

  Poesía » Filosófica
882 1 7

БОГ ТЕ МИЛВА ПРИТАЕН

 

Ти криеш зад стена от маски,

рисувани от цветна длан –

сърцето в розово и страстно,

покой от синьо изтъкан.

 

Размахваш илюзорна пръчка,

звездите са от прах в мъгла.

Не виждаш, багрите възкръсват

от бели истинни крила.

 

От пòлета в съня си кротък

се ражда пак измамен ден –

където тихичко си бродиш

във скут, от вятъра пленен.

 

Привързваш се към Миг очакван,

потапяш се в небе от тлен.

Привидно раните изплакваш,

а Бог те милва притаен.

 

 

© Санвали Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Септ. - не само възрастта определя опита. Усмихнах се, мила!

    Благодаря за споделянето Младен - поласкана съм от коментара ти.

    Динко - важното е да обичаме и да оставяме Любовта да ни води... Благодаря, че се отби.

    Роси - още нямам, но работя по въпроса.

    Руми - така е.

    Силве, Ивон - сърдечно ви благодаря!

    Красива вечер!
  • Харесах!
  • Чудесен стих!Заглавието много ми допада!Поздрави, Санвали!
  • Дали смирения е победен?Смирения, който е прогледнал,приема и победата и поражението..Поздрав за стиха!
  • Пишеше много красиво Имаш ли вече издадена стихосбирка ? Ако не ,време е ... Успех !
  • да търсиш, значи да намираш. макар и с грешни сетива, важното е да летиш. успех!
  • Ловиш гривата на тайнството Санвали. Събличаш мига и с голите мигове храниш вечността. Прекрасен 2-и куплет и открояващ се и запаметяващ се финален /4-и куплет/, осигуряват на това стихотворение място в поетичната Ложа. Поздравление! Очарован съм!

    Твой: Мисана
Propuestas
: ??:??