Усмихва ми се слънчево и лъчезарно,
но с мисълта да ми направи гадно,
усмихва ми се и докато с удар ме налага,
не жегва го избилата в очите влага.

"По-силен съм, по-богат съм, гнидо бедна,
ти кой се бе, буболечко, на никой непотребна" -
и стреля ме със думи силни, остри и обидни,
заобиколен с жени красиви, неистински, фригидни,
доказва и мощ, и сила, и безразличие,
сред себеподобните - истинско величие.

А аз съм малък и нищожен, мен ме няма,
честността на този бал е моя дама.
Поглеждам го макар и през сълзи, но със усмивка -
"Съдбата дала ти е таз безскрупулна обвивка,
а мен дарила ме е с красиви чувства и спокоен сън,
и с радости, и с грижи, но съм чист от вътре и от вън.
Аз и ти - беден и богат,
голи тръгваме за другия свят.
Две лопати пръст и твоето богатство е до там,
аз със моите чувства съм сътворил огромен храм
и там на всички мои приятели подслон съм дал,
ще има хора, които за мен ще ги е жал".