26 feb 2008, 19:32

Богатство 

  Poesía » De amor
787 0 4
 

За златото на моето сърце

дали получи всички дивиденти?

От богатство явно  не разбираш-

какво държиш във своите ръце,

когато сутрин се раждаш,

а вечер полека умираш...

Когато в раницата си прибираш

грижливо сгънатата ми душа -

кажи пред себе си ли сбърках

или пред другите греша.

Опитвам се с илюзии да пълня

емоционални празнини.

Във раница се возя без сърце,

мисълта опитва да звъни.

Заравям в теб разплакано лице,

а вътрешно си казвам - престани!

© Люска Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има драматизъм.Хареса ми много!!!
  • Заравям в теб разплакано лице,

    а вътрешно си казвам - престани!

  • "...Във раница се возя без сърце..." Сложи нещо в ранцата...! А може би така е по-добре! А стихчето е супер! Хареса ми
  • Няма по-голямо богатство от любовта!Много хубав стих Поздравчета
Propuestas
: ??:??