За златото на моето сърце
дали получи всички дивиденти?
От богатство явно не разбираш-
какво държиш във своите ръце,
когато сутрин се раждаш,
а вечер полека умираш...
Когато в раницата си прибираш
грижливо сгънатата ми душа -
кажи пред себе си ли сбърках
или пред другите греша.
Опитвам се с илюзии да пълня
емоционални празнини.
Във раница се возя без сърце,
мисълта опитва да звъни.
Заравям в теб разплакано лице,
а вътрешно си казвам - престани!
© Люска Петрова Todos los derechos reservados