Ти си моята майка,
ти си моят свят дом!
Твоят хляб ми е най-сладък
и пред теб само правя поклон!
Рожбо свидна на хан Аспаруха,
ведно три народа събрал.
През годините мина напук
на пореден прокобник, уж богоизбран.
Колко набези само отби,
колко пъти бе в нечие робство?!
Но покорно глава не склони,
не понесе позорно господство.
Не, не търся от теб чудеса,
не очаквам от тебе богатство.
Чудесата човек прави сам,
теб те има, Българийо -
какво по-голямо богатство!
© Иван Иванов Todos los derechos reservados