Искам да отпивам хубостта ти
на малки глътки с жадните очи.
Ще пренебрегна "мъдрите" цитати,
че всяка друга може да си ти.
С дъха си зачестено ще те галя,
ще запечатвам всеки земен миг
чрез който любовта ми се разгаря
и чувствам се да, чувствам се велик.
За теб ще пиша, даже да не мога
да подбера най-точните слова.
Каква любов? Приличаща на огън
в който доброволно, аз горя.
Сравнявах те, но ти си несравнима,
а красотата ражда красота.
Българийо, в сърцето ми те има,
не мога на сърце да изменя.
Нека се препъват враговете.
Доброто побеждава мерзостта.
Приятели, България пазете!
Богати сме с Божествена страна!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados