Във тази февруарска зимна нощ,
когато снегове са полудели.
Отново изнамерих капка мощ –
запълвам с думи листите си бели.
Изглежда лесно, сякаш е игра,
така си мислят хората неволно.
И смятат, че е глупава шега,
туй писане безделнично – фриволно.
Но всеки път пред лист или екран
оставям си частици от душата.
Градя от тях магичния си храм –
не търся слава, сметка и отплата. ...