Богатството...

Внезапно от небето слезе

вечерен Вятър поривист

и бързо Слънцето залезе

зад облак алено- златист...

Загледани във хоризонта

(обезумяли от Страстта

на Любовта си незаконна)

се приютихме във нощта...

А там Богатствата несметни

със разточителен разкош

очакваха ни- не суетни,

а истински във тази нощ...

... Край нас блуждаеха безплътни

желания от други дни:

свенливи или пък безпътни,

но прелестни като преди...

Мечти, идеи неразумни-

зад всеки ъгъл, всеки храст-

морета със пътеки лунни

и урагани с нежна Страст...

От всичко имаше по много:

звезди и Вятър, и Луна

и Любовта не беше строга,

а щедра в ласките бе тя...

И Времето се беше спряло,

или пък спряло бе почти-

понеже младото ти тяло

разнежваше ме със мечти

и грабех цялото Богатство

и на нощта, и на Страстта,

...и богохулно, светотатствено-

избрах Грехът пред Светостта!..

Коста Качев