Богиня

Червена рокля,

токчета дванадесет сантиметра,

изящно сплетени коси

в очите ти иглеждам се,

жадувам

да съм в ръцете ти

играчка-марионетка.

Остави ме!

Нека се пързалям,

по тези дълги бронзови бедра.

Насочи ме!

Където искаш,

готов съм за игра.

При мисълта за теб изгарям.

Нежната ти кожа

допира се до моите бедра,

охлади ме със целувки

от тях нуждая се сега.

И ето,

пак в очите ти поглеждам,

започвам да пламтя,

а черните ти прашки,

подклаждат

огъня на любовта.

Предлагам ти разходка.

Сред нощното небе.

Ще бъда твоята комета,

стисни ме силно 

във ръце.

Усещам топлата ти гръд,

докосва моето лице

и сгушен пак си лягам,

Богиньо,

владееш моето сърце!