Богочовеци

7 ene 2010, 21:34

Poesía » Otra

575 0 1

Безумци сме, щом днес убиваме съдбата.

Безумци сме, щом слънцето заменяме със мрак.

Безумци сме, щом бягаме от свободата.

Безумци - полетели в собствен свят.

Деца сме, не разбрали що е болка.

Деца сме, тръгнали напред без страх.

Деца - изгубили се в пещера дълбока.

Деца - избухнали във тъжен смях.

И хора сме - потърсили надежда.

Човеци - паднали от светлия Олимп,

но Прометей със факела отново ни повежда

да станем Богове и на греха си да простим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.