6 nov 2020, 17:33

Богоизбрани 

  Poesía
332 6 7

 

Ти потупа ли злото по рамото,

щом на Дявол прошепна "Обичам те"?

Не разбра ли, че крие  предателство

Щом в лице на светец приютил се е?

Тръпки плъзнаха бавно по тялото,

като малки иглички по кожата.

Ти поиска ли прошка от майка си

че продал си си вярата в Господа?

 

Или тръгна да търсиш причастие?

Или тръгна да търсиш пречистване?

Махнал някое по - блажно ястие,

ти реши ли, че всичко е минало?

Във отрова ли кръстен си някога?

Колко пъти си чупил иконите?

Искаш да си сред богоизбраните,

но пострадаш ли, търсиш пироните.

 

Колко зле си разбрал свободата си.

Как изплете въжето по шията

щом разбра, че ще пада главата ти

стана просяк. Животът - просия.

 

А светът се превърна във точица

във безкрая захвърлена някога.

Ти прощаваш ли злото ни, Господи

щом целунем ръката на Дявола?

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Румен.
  • Много е хубаво и с дълбок философски смисъл. Поздрави!
  • Благодаря на всички ви. От сърце.
  • Няма да ни прости, Дени! Докато не се научим да прощаваме ние...
  • Повтарям вече казано.
    Една от най-силните ти творби!
    Поздравявам те!
  • Дени, кой пак те е ядосал?
    Хубаво е!
  • Пренасели се... от богопосочени, богобелязани, обожествени... единствено дяволът им се опъва.
Propuestas
: ??:??