danda (Даниела)
358 1120
2 jul 2013, 23:57

Бохча със спомени 

  Poesía
822 0 20

                                              на татко

 

Тук геранът само е останал,

окото си оцъклил като бухал.

И орехът, с колчан мълчание,

готов да стреля в пустото.

 

На стана кроткото хортуване,

въздишката на пруста... Няма ги!

Във тишината себе си не чувам.

И ако викна, на дувара камъкът

 

ще се събуди, с него спомени

ще забълбукат бясно във котела:

и вятъра отново ще подгоня,

ще пея с чановете акапела...

 

ще се опивам от ухание на люляк,

каруцата ще карам към бостана

и от върха овошките ще бруля,

и ще поплача за раненото коляно,

 

а баба ще гълчи с усмивка,

ще се заканва дядо със бастуна

и тайно от ширата пивка

ще ми отлее, без да каже дума...

 

На стана кроткото хортуване,

въздишката на пруста и геранът...

 

Дали дошла съм, за да се сбогувам

или се връщам тук, за да остана? 

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??