15 abr 2010, 21:24

Бохем 

  Poesía » De humor
1134 1 3

Вися между четири посоки

с колебания най-дълбоки.

Чудя се коя да избера,

мислите си как да събера.

 

Колебанието май заседна

във  фантазията ми бедна.

И измислих в тоз час:

„Бохем ще стана аз!”

 

Ям маслини без костилка

и пия само от бутилка.

Нищо не ми е забранено

и за нищо не ми е притеснено

 

Хората за мен бърборят,

в бъдещето ми ровят.

Калпазанка съм била

и всичко даром съм добила.

 

Трябвало да се работи -

аз им викам: ”Идиоти!”

Казват ми : „Учи!”

Леле, само как звучи!

 

Какво? Учение?

Сякаш нямам вдъхновение.

Трудът от памтивека

красил бил човека.

 

Я да си наместя аз дюшека,                                

a после -  на дискотека.

А пък утре ще му мисля

животеца  си как да осмисля...

 

© Веселина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много яко, напомня ми за един филм, който гледах наскоро - Големият Лебовски
  • Развесели ме! Поздрави за стиха!-

  • Супер е,Веси!Прочетох няколко пъти,усмихна ме!
Propuestas
: ??:??