Боже, пази го от зло,
когато тръгне с колата на път
и дано да го среща добро,
щом с любов не можах да го спра.
Той вини ме, че му преча да диша
и не знам неговия ритъм живот.
бил голям, можел сам да се грижи.
Смешен съм ставал, почти идиот,
затова, че така го обичам,
но единствен ми е, неповторим.
След време може на мен да прилича,
моят пораснал и блуден син.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados