Изплувай от водите океанни

със образа на Афродита чудна.

В очакване за тебе чувства жадни

мечтателно желаят те пробудна.

Ела с вълни пенливи на брега

възраждащо пристъпваща, всесилна -

да се стопи безмълвната тъга

от твоя чар с усмивката обилна.

С прегръдката на пролетният лъх

сърцето ми обвивай ароматно.

Целувай и душата ми все с дъх

на откровението благодатно.

Живот е същността ти, ярък зов -

божествено изпълваш ме с любов.