Бяло и бяло, и бяло е
от тук през градината чак,
а моето старческо тяло
на зимата пътен е знак.
Тя, зимата, знам, ще си тръгне
щом духне немирник-южняк.
Душата ми, млада, не мръдва
от стаята, чая с коняк.
Ти, Господи, както си тътриш
и хали, и пролетен цвят
дай знак за душата разпътна
към този ли, онзи ли свят...
© Иван Христов Todos los derechos reservados